Това е историята на Тереза Голдън - обикновено 17 годишно момиче, което се сблъсква с паранормалното..

"...Дишането й бе учестено искаше й се да се разплаче,но не можеше.Имаше чувството,че измина цяла вечност,докато чу двата смъртоносни изтрела. Спокойствие обзе душата й. Всичко е наред Питър и Салил са останали живи .Въобще не й мина през ума ,че жертвите могат да бъдат,именно, те двамата. Готова да отключи вратата на колата ,Мегън видя висок мъж с черно злокобно облекло, който я пронизва със своят жаден за кръв поглед ..."

Адам Эддингтон - молод, богат, успешен и невероятно красив. Девушки готовы пойти на все, чтобы оказаться рядом с ним. Однако любые отношения с женщиной для Адама это всего лишь игра, которая рано или поздно заканчивается. Только он знает правила, только он может управлять происходящим. Но может ли это сыграть против него самого? Сможет ли новая "жертва" его игры перевернуть его жизнь с ног на голову?

Да си пишеш перверзно с момче , без да имаш никакви намерения да изпълняваш нищо от това , което пишеш е приятно , нали? Но така ли е всъщност? Всичко се променя внезапно и дали ще могат двете приятелки да се справят когато целия им свят се обърне на обратно?

Нито Мейси, нито някой друг от цялото училище обръщаше някакво внимание на Уес Грегъри. Той се разхождаше из училище винаги с вдигната качулка. Всъщност никой не знаеше как изглежда той. Но един ден Уес започва да проявява определен интерес към Мейси. Постоянните им случайни срещи и мистериозните му появявания само правеха момичето още по любопитно за нещата около него. Дори когато той си стоеше на обичайното място в ъгъла, заплашвайки я или давайки ѝ добър съвет, тя продължаваше да не вижда лицето му и да не знае как изглежда той. Имам в предвид, това момче може да бъде най-грозното същество стъпало на земята, но също така може да бъде и някакво подобие на гръцки бог... Уес Грегъри имаше тъмна тайна, която целият свят знаеше, но въпреки това никой не осъзнаваше, че го прави. Какво ще ѝ коства на Мейси да разбили мистерията около това момче? Какво ли ще предприеме да направи когато тя самата научи цялата истина? Всички права са запазени на @THETELLTALEHEART17

Един ден. Едно езеро. Един инцидент. Нищо интересно не се случва около хората в Уестфил. Това е така докато една вечер, не загива момиче. Никой не разбира за това, освен брат ѝ. Чувства се като шизофреник, когато се връща в къщата на баща си и открива момичето непокътнато. Поредица от странни събития последват и градът губи имиджа си на "спокойно" за живеене място. Вече нищо не е както преди. В опитите си да решат проблемите, младежите се забърват в още по-големи и откриват непознати дотогава за тях, тайни. Схвръхестественото превзема Уестфил, а единственото спасение се оказва момичето. Но колко точно е способно да жертва то, за доброто на останалите? МОЛЯ, НЕ ВЗАИМСТВАЙТЕ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА ИЛИ КНИГАТА КАТО ЦЯЛО! УВАЖАВАЙТЕ ЧУЖДИЯ ТРУД!

"Знаеш, че можеш да се скриеш, но никога няма да избягаш,скъпа!" каза той и се усмихна зловещо.Дори и в мрака забелязах подлата му усмивка. "Значи сега ще ме убиеш,така ли?Както направи с приятелите ми?" колкото и да се опитвах да изглеждам смела,треперещият ми глас ме издаваше. "Има огромна разлика между теб и твоите приятели.Не бъди лоша!" каза и започна да се приближава... ~Историята ще бъде редактирана,след като я приключа. ~Съдържа вулгарен език. ВСИЧКИ ПРАВА НА : @_harrysgirll_ #1 in dark #1 in styles #1 in killer #1 in horror #1 in fanfiction

Здравейте! Казвам се Изабел Димитрова. На 17 съм и живея в Канада , но по народност съм българка. Също така съм ютубърка. Майка ми е канадка, а баща ми българин. Живея с баща ми. Майка ми си намери нов мъж. Даже му роди дете. Момче. Не знам как се казва, на колко години е или как изглежда. От 5 години не съм се виждала с майка ми, нито съм я чувала. А и да си призная не искам. С баща ми си ми е добре. Казва се Петър Димитров. Утре се местим в България. Баща ми по принцип не обича много населените и шумни градове, но пък живееше в такъв, заради майка ми. Мислеше си, че това, което е започнала е просто развлечение и ще се върне при нас. Но не беше прав. За жалост го разбра след 5 години. Сега ще се местим, най-сетне. Каза, че в един малък град близо до границата между България и Турция имаме роднини. Далечни, но пак роднини. Каза, че дъщерята на тези наши роднини ми била трета или четвърта братовчедка. Не знам до колко ще си паснем, но се надявам да не е надута като другите ми братовчедки.