My Enigma|Justin Bieber

Резюме
Минаха цели 3 години. Три години от както той не е част от живота ми, а все още
не мога да проумея как всичко между нас свърши.. сякаш още преди да е започнало.
През времето, в което живях без него осъзнах две неща. Първото е, че той никога повече няма да се върне, а второто - че навярно аз никога няма да го пусна. Животът си тече, но все още, когато остана насаме със себе си започвам да се ровя в спомените. В спомените за него. Незнайно защо в тези мигове аз се чувствам по-жива от всякога.
Щастливка съм, една от малкото имали щастието да разберат какво е истинска любов.
Любов изгаряща те бавно, но в чиито пламъци отново би скочил без да се замисляш.
Любов, която не се забравя, защото дори само шепотът от нея е силен,
че достига до теб и след милион години.И след купища лета.
А шепотът на нашата любов бе способен постоянно да ме връща към него.
Присядам тихо и си го спомням с онзи негов дал ечен, замислен и мистериозен поглед.
Той бе за мен една сладка загадка, моята Енигма.
Автор confident_girl