Отидох там

Отидох там,
самотна и унила.
Отидох там,
и какво ли да видя...

Сгушила се къща
насред пустошта,
изпълнена вътре
с прах и нищета.

Тъй празно гледат
прозорците отпред,
досущ подобни
очите на мъртвец

Намерих воля
прага да премина.
Намирих и листче
с лика на четирима

Стари другари
от стари времена.
Вехти спомени
изплуваха сега.

Смехът и игрите,
безгрижните дни,
радостно детството,
Отминало, нали?...

На листчето падна
лъскава сълза
направена от мъка -
Мъка и тага...

Моите другари,
Засмените деца...
Дали си спомнят всичко,
Къде ли са сега?

Листчето оставих
обратно на земята,
огледах за последно и
затворих зад мен вратата.

Дъждът закапа,
лицето ми намокри,
дори мъката изми
О!... това били сълзи...