Една опустошаваща любов.
Устните му не са като неговите, колкото и малко да сме се целували, в паметта ми са запазени,сякаш съм го целувал вчера. Той е прекалено тактичен, нито повече,нито по-малко. Сещам се за плътните му устни , груби срещу моите, търсещи,искащи. И езикът му,винаги в борба с моя, а след това успокояващ,като в танц.
Неспираща болка и грешни решения
„Виж знам че направих грешки, знам че бях и се държах като идиот, но те моля да ми простиш. Мислех за теб през цялото време, беше заседнал там, надълбоко в душата ми и не ми даваше мира, не можех да се оттърся от мислите за теб. Мислех,че с времето всичко ще отихне, ще се отделя от мислите ми за теб, но това не стана. Мислех за теб докато бях с друга-най-голямата ми грешка. Знам, че говорех глупости-мразя се за всичко което съм казал без да мисля, че се дърпах, но явно ми е пукало за хорското мнение повече отколкото за нас и това което имахме. Никога не съм живеел с мисълта,че ми пука за мнението на другите, но явно е било точно обратното. Предполагам съм бил шибано сляп за факта, че всички са знаели за нас, за чувствата ти, за всичко което
"Никой не може да каже, какво точно те превръща в друг човек. Никой не може да опише с думи онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш." Стивън Кинг "Сблъсък"
Знаете ли чувството, когато нямаш сили вече да плачеш, нито да говориш? Чувството, когато искаш да крещиш от яд? Чувството, когато вече си изчерпан и не можеш да дишаш от болка?
Едно семейство, една грешка, една тайна, едно бягство.