Една опустошаваща любов.
Устните му не са като неговите, колкото и малко да сме се целували, в паметта ми са запазени,сякаш съм го целувал вчера. Той е прекалено тактичен, нито повече,нито по-малко. Сещам се за плътните му устни , груби срещу моите, търсещи,искащи. И езикът му,винаги в борба с моя, а след това успокояващ,като в танц.
Неспираща болка и грешни решения
„Виж знам че направих грешки, знам че бях и се държах като идиот, но те моля да ми простиш. Мислех за теб през цялото време, беше заседнал там, надълбоко в душата ми и не ми даваше мира, не можех да се оттърся от мислите за теб. Мислех,че с времето всичко ще отихне, ще се отделя от мислите ми за теб, но това не стана. Мислех за теб докато бях с друга-най-голямата ми грешка. Знам, че говорех глупости-мразя се за всичко което съм казал без да мисля, че се дърпах, но явно ми е пукало за хорското мнение повече отколкото за нас и това което имахме. Никога не съм живеел с мисълта,че ми пука за мнението на другите, но явно е било точно обратното. Предполагам съм бил шибано сляп за факта, че всички са знаели за нас, за чувствата ти, за всичко което