Чудовището в мен

Тя стоеше в огледалото и ме гледаше. Тя беше самият мрак. Усмихна ми се злокобно. Тя беше мен. Моят грях. Моята истина. Не, тя е моята лъжа. Знам ли? Границата между истината и лъжата е тънка. Протегнах ръка към огледалото. Отражението ме последва, но когато докоснах огледалото Тя се възползва. Знаех го и се оставих да ме издърпа. Озовах се в свят, различен от моя, а може би не е чак толкова различен.