Дневникът На Едно Дебело Момиче

Здравейте. Казвам се Ивон. От България съм. От както бях на пет и родителите ми се разведоха започнах да ям. Само в храната намирах утеха, а и ме тъпчеха постоянно само, за да не плача за баба ми и дядо ми ми се мазниха с шоколадови неща. После когато ходих у баща ми пак ядях сладки неща, особенно по съборите - понички, дюнери и други глупости. Във втори клас се започнаха с подигравките.