Този момент е само мой, този момент е за всекиго личен. Птичите сякаш крила, прибирането на колесниците, отскубването от земята. Съвсем не като отскубване на растение. Просто политане. Все едно си в асансьор. И все пак... Политането! И никакви тревоги с вестибулацията. През ореола на прозореца сутрешния сумрак ще се разкъса и тогава ще видя, това, което всеки при полет е виждал. Но мен не ме е грижа за всеки - нито за господина, който не сваля очи от екрана на лаптопа си, но който страшно много искам да разтърся на яката на сиво-синяната му риза и да кажа вижте, вижте, пропускате прекрасни гледки, нито ме е грижа за спящите влюбени пасажери съвсем наблизо. И сандвичите, тези безвкусни небесни сандвичи, съвсем не ме вълнуват. А неизбежното кацане, все по-приближаващата земя, дърветата, така пленителни от височина, така примамливо напомнящи екзотично място и после все по-близо и все по-близо и излизаш на непознатия бряг.
Убийства, наркотици, бързи коли, оръжия, секс и много пари..
Звучи като база за много интересен филм, нали?
Е, добре дошли в моя собствен филм.
Казвам се Куин Капоне Де Лука, седемнадесет годишната наследница на семейство Капоне, които от поколения са едно от големите имена в италианската мафия.
А как любовта се връзва с тези неща? Подземния свят е моето царство, аз съм една мафиотска принцеса, а това е моята история.