Tomorrow

Тя беше като вятъра-можеше да я усетиш,но не можеше да я видиш.
Тя беше като Луната-едната ѝ страна блестеше,но другата беше тъмна,студена,никой не трябваше да разбира за нея.
Тя беше като океана-мистериозна,буйна,непредвидима.
А същевременно беше като цвете,като черна роза-красива.
Тя беше една на милион.Влетя в ума ми още в момента,в който я срещнах.Развихри се като буря в сърцето ми.Тя беше като бедствие.
Като едно опустошително бедствие.Но сега я няма.Просто изчезна.Поне така си мислех до преди няколко дни...