Сиво

Сиво. Цветът с който можеше да се опише всичко тук. Хората, къщите, дори дърветата и поляните бяха сиви. Така ги виждах аз. Хората бяха сиви и отвътре и отвън. Нещата които повтаряха всеки ден от годината в една и съща последователност ги погубваха. Караха ги да посивеят. И душите им загниваха. Еднообразието беше станало техния пагубен навик. Саморазрушителното им желание да са еднакви ги правеше непотребни и сиви.
Хората бавно загиваха тук. И на никого не му пукаше. Никой не смяташе, че ако се махне от тук ще е по-добре. Живееха под някаква странна стъкленица и сякаш нещо им пречеше да излязат или просто не осъзнаваха, че сивотата тук ги погубва бавно, но сигурно.
Дори самата аз бях започнала да придобивам този сив цвят, но и аз като повечето хора тук не можех да избягам и това ме подлудяваше..