Нормален живот, работа, гаден шеф и едно съдбоносно интервю. Сватба. Интерес. Изненада. Бягство. Желание. Страст. Едно забранено чувство... А именно любов. ............... Гледах със страхопочитание гледката пред себе си. Човекът, когото нарекох безчувствен сега държеше бебе в ръцете си. Косата му бе перфектно разрошена, очи те му с цвят на капучино се взираха в малкото същество пред себе си. Дари момченцето с онази усмивка, която малцина виждаха, а тези които я бяха видяли са късметлий. Постави детето обратно в кошарата му и се отдръпна. Вдигна погледа си и ме видя. Стояща пред себе си. -Страх ли те е, все още? -Не, всъщност имам желанието отново да те докосна. Подсмихна се и застана плътно пред мен. Погледна ме в очите, от което по тялото ми побягнаха тръпки. Прехапа устни и се усмихна. Господи, това истина ли е? Този гръцки бог стоеше пред мен и ми се усмихваше по възможно най-греховния начин. Събрах целия си разум и зададох въпроса си: -Кой е най-красивия момент в живота ти?