- Нека опитаме пак. Сигурен съм, че този път ще се получи! - умоляваше я момчето с насълзените очи. - Продължим ли ще се доразрошим- отвърна със студен тон. В нея сякаш не бе останала и капка живот. -Скарлет.. съжалявам!Моля те прости ми! - умоляваше я. Досега не бе се молил на друга, камоли да плаче. Но тя не беше като другите! -Не се извинявай за нещо, което си направил съзнателно, знаейки за последствията! - Заключи погледите им. Онези очи пълни с жизнерадос, бяха празни. Нямаше чувство. Душата и беше счупена. Кой щеше да я поправи?All Rights Reserved