Всичко дойде от нищото... Започнаха масови убийства, улиците на градовете приличаха на реки от кръв и сега всичко, което остана са 5 036 души (приблизително), и ние Ловците. Всички се покриха в бункерите, които за кратко време бяха построени и единственото, което трябва да направим сега е да се борим, за да оцелеем. Голяма част от нас ловуват, за да имаме някаква прехрана, но докога ще е така? Преди всичко да започне беше построена специална подземна лаборатория и там учените, които все още са живи отглеждат основните житни култури. Младите момчета и момичета се обучават за ловци, а другите се стараят да живеят нормално. Досега ние бяхме нападани и убивани, сега е ред на онези чудовища.
Бях на път да загубя живота си заради нещо незначително, но тогава някой ме спаси. Беше високо момче с качулка от, която се показваха кичури от косата му, бели на цвят. Той беше единствения който ме заговори като нормален човек. Знаех, че никога повече нямаше да го видя. Трябваше да знам името му:
- Би ли ми казал името си?
- Не!
- Не?
- Искам само да ти кажа да внимаваш! - каза ми той и отново продължи по пътя си правейки се, че не видял или чул нещо...
Ако пожелаете прочетете книгата ми ;) :)