В пясъците на чувствата си (първа част от "Пустиня")

Магнолия е едно срамежливо момиче... докато не среща Кристиан. Размяната на писма, среднощните чатове и детското вълнение, което чувства, докато е с него - могат ли да се опишат с думи? Може ли Магнолия да обрисува страха от миналото си и надеждите за неясното бъдеще? Дори когато всеки се оказва не за какъвто се представя?

„Знаеш ли, скъпи дневнико, любовта е едно измамно чувство. Измамно колкото плаващите пясъци на пустиня. В единия момент летиш, носен на крилете на това умопомрачително чувство, а в следващия се бориш за живота си - смазан, без всякаква надежда за светлина и щастие..."