Проклета съдба

Незнам от къде да започна да разказвам тази проклета история.Майка ми почина когато бях на 10,баща ми ме заряза в дом, защото не може да ме понася.Осиновиха ме в семейство с двама братя Ерик и Сам.Погледа,държанието и начина, по който ми говореха показваше цялата им омраза към мен. Доведената ми майка Ема ме настани в стая която беше на тавана.Всичко беше прашно и мизерно.
Дойде денят, в който трябваше да отида на училище.
-Извинявай 32 стая къде се намира?-попитах аз, но все едно бях невидима.Всички ме подминаваха и ме побутваха.Подиграваха ми се че не съм облечена както трябва.Намерих стаята.Всички бяха вътре,когато влязах се подметнаха няколко грозни коментара.Опитах се да преглътна думите на съучениците си и седнах на един чин облепен в дъвки намиращ се в дъното на стаята. Учителката ме вдигна и ми каза да разкажа за себе си.
-Ами сега?- помислих си аз...Какво да правя?Не мога да им разкажа за себе си!
Учителката повтори изречението си ! И аз започнах...