Любовта е нещо непознато за мен.Никога не съм я изпитвала и никога няма да я изпитам.Щастието-също.Спокойствие-няма разлика.
Нямам право на емоции.Те означават разсейване,а то смърт.Да умра,означава да предада вярата на баща си,на народа си.
Изминаха хилядолетия,а аз нямам подобрение,напротив-обратното.
Нима жертвоприношението им наистина е било напразно?Защо избраха мен?Защо не сестра ми-та тя беше Баст?!
Докато аз зазлявам,ловците стават все по-добри и по-добри.Всяко следващо прераждане е по-болезнено от предишното.Колкото и да се старая ,всяко десетилетие,ставам по-лесна за откриване,което значеше ,че ще ме убият, а с мен умира и последната надежда на Египет.
Аз съм Лара на 18 години и с приемната ми майка току що се преместихме в Южна Корея или по точно в Сеул. Не си и представях да е лесно в нов град и ново училище... Всичко започна да се обърка още повече и като го срещнах. Той беше...
А щом разбрах, че той е...
Светът не бе такъв какъвто го познавах...