Любовта е нещо непознато за мен.Никога не съм я изпитвала и никога няма да я изпитам.Щастието-също.Спокойствие-няма разлика. Нямам право на емоции.Те означават разсейване,а то смърт.Да умра,означава да предада вярата на баща си,на народа си. Изминаха хилядолетия,а аз нямам подобрение,напротив-обратното. Нима жертвоприношението им наистина е било напразно?Защо избраха мен?Защо не сестра ми-та тя беше Баст?! Докато аз зазлявам,ловците стават все по-добри и по-добри.Всяко следващо прераждане е по-болезнено от предишното.Колкото и да се старая ,всяко десетилетие,ставам по-лесна за откриване,което значеше ,че ще ме убият, а с мен умира и последната надежда на Египет.