Me, Myself And I
  • Reads 2,782
  • Votes 231
  • Parts 11
  • Reads 2,782
  • Votes 231
  • Parts 11
Ongoing, First published Aug 10, 2016
✔ Лично мои стихове,цитати и др. ✔


✖ Ⓜоля без да крадете и копирате! ✖


"Когато сърцето започне да говори! И разума слуша..."

Повечето са по-депресиращи за хора в депресия!

"За мен света е черен! Защото НИЕ го направихме такъв! "
All Rights Reserved
Sign up to add Me, Myself And I to your library and receive updates
or
#26poetry
Content Guidelines
You may also like
Време ( Time ) by DeyanaAtanasova
1 part Ongoing
Между забързаното ежедневие Между пропуснатите възможности Между пропилените шансове Между неразбраните думи и съвкупност от действия. Между мислите Между самотата Между грешките Между съмненията Между смяната на часа Между стрелките на часовника Между миналото, настоящето и бъдещето. Някога, някъде там. Часа се сменя 2 пъти годишно, времето не спира, то само отминава, а ние си мислихме, че имаме време. Времето е непокорно,волно и свободно, колкото и да бързаш никога няма да го настигнеш. А само колко е важен един миг от него, който се превръща в спомен. Времето е лукс, да разполагаш с него е богатство - тук и сега. Час, минута, секунда - един миг, спомен, време , живот. Ще се срещнем ли? Кажи кога, понеже вечно закъсняваш? Сега ми обеща, че ще си точно на време, но пак ли ще закъснееш за мен? Казах ти точен час, но същия ден смениха часа. Забрави ли? Аз бях там, а теб те нямаше. Аз бях в настоящето, ти остана в миналото. Разминахме ли се? Качих се на влака, заминавам. Все още на гарата мирише на парфюма ми - миг, ще го познаеш, но аз вече не съм там, а от теб мирише на разочарование. Един неуловен миг,
Диагноза (Diagnosis) by DeyanaAtanasova
1 part Ongoing
Закъсах го...и не, не говоря за пари...нещо друго е...нещо като болест, но не точно, защото няма лек, няма лекарства, за това състояние. Постоянно мислиш и също така безсънните нощи и те те преследват.Нещо противоположно е на амнезията.Привижда ти се все един и същи образ навсякъде.Този образ се разхожда денонощно в мислите ти и съзнанието ти и не те оставя да спиш, не те оставя да мислиш за нищо друго. Нещо пристрастяващо, нещо като наркотик, защото без него и ден не минава и нощ. Страхувам се от това нещо, пулсът ми се ускорява, а сърцето ми бие като лудо. Когато не е наоколо си като болен.Страхуваш се да не предозираш, за да не се погубиш, в същото време пък спираш да мислиш за последствията и се впускаш,или потапяш и се отдаваш, не можеш да дишаш,не можеш да живееш без него, защото само там намираш смисъла.Дори, когато случайно заспиш, поне за малко, там отново се среща в мислите ти.Няма защо да се чудиш и защо си разсеян,отново това е причината.Това е лудост, минаха месеци. Какво е това състояние ли? Не знам, дори се страхувам. Страхувам се да го кажа.Страх ме е да си призная.Страх ме е да си призна
You may also like
Slide 1 of 10
"Тетрадката" на депресиите cover
Ескалация cover
Смутчета (пародия) cover
Мъгливото и вечното  cover
Време ( Time ) cover
"Ех, любов!" cover
Диагноза (Diagnosis) cover
Реалността в мечтите  cover
Незададени въпроси cover
why did you forget me? [dojae] cover

"Тетрадката" на депресиите

180 parts Ongoing

Тук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.