" Завърших гимназия преди два месеца. Реших да си дам една година почивка, преди университета. Решение, за което може би винаги ще съжалявам. " ›› zayn malik as himself; ›› lily collins as skyler; - highest ranking: #1 in fanfiction;

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.

Той не е човек! Той е чудовище! Той не е престъпник! Той е самият Дявол! Тя е съвсем обикновенно момиче! Какво ще стане,когато белия и черния цвят се смесят ?! Когато доброто се срещне лице в лице със злото ?! Когато едно горящо сърце се опитва да разтопи друго,пълно с ледени късове ?! Какво следва,когато Ангела срещне Дявола ?! Когато тъмнината докосне светлината ?! Те са пълни противоположностти! Ами ако не са чак толкова различни колкото си мислят ?! Какви ще са последствията за тях ?! Ще понесат ли този романс ?! Или е просто увлечение ?! Могат ли да си вярват ?! Могат ли да живеят един без друг ?! Може би историята се повтаря...може би те биха нарекли себе си Ромео и Жулиета!

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Двадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по- малко от 24 часа и я оставя с новородено на ръце. Сега тя е длъжна да се премести от Сан Диего в огромния Ню Йорк, да забрави бившия си годеник, мечтания апартамент и всички свои желания. Трябва да си намери жилище с малкото остнали и пари и да започне работа. Но съдбата е опасно нещо. Взема и дава едновременно, и точно когато е взела всичко важно от Елизабет..... тя ѝ предоставя възможност да работи в чудесна компания с един, вечно ядосан и дразнещо секси шеф. Вярно ли е, че съдбата знае най-добре? Какво ли е подготвила тя на Елизабет?

Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със сърцето си...

Трой Бренан Всяко момиче в Бостън знае името му. Син на мафиьот. Разбивач на сърца с стоманено сини очи. Трой Бренан мъжа заел мястото на баща си в мафията достойно. Трой Бренан, моят съпруг. Човекът който с щракване с пръст разруши мечтите ми. Беше ми забранено да ги следвам. Никой не знаеше името ми, преди той да нахлуе в живота ми. Той ме окова отвлече ме, отне ми всяка надежда да избягам. Трой Бренан отряза крилете ми и ме превърна в пленница на звяра.

На нея й трябваше работа,за да издържа себе си и дъщеря си.На него му трябваше домашна прислужница. Упознаха се,харесаха се и в тоя момент се появи бащата на детето й. Ще прости ли тя за това, че преди години я е изнасилил или ще се омъжи за шефа си?

-Както казах и снощи - ти си само моя!-каза, обърна се и уверено се отдалечи. Стоях изумена и се опитвах да осъзная какво се беше случило. -Мамка му.-наругах. В какво се забърках? 17.09.2020 - #1 Random 🙏💕 26.09.2021 - #1 Random 🙏🦊💕 20.11.2021 - #1 Random 🙏💖🦄

- Пусни ме моля те не искам да съм тук! Изплака горкото момиче а момчето я погледна ядосъно. - Млъквай ти вече си моя от както си се появила на този свят колко пъти да ти повторя! Извика момчето приличащо на ангел, а всъщност бе същински дявол. - Ти си луд! Ще се махна от тук ще видиш! Извика треперещото момиче. - Нима наричаш половинката си луд?! трябва да те накажа за това ще те чукам докъто не припаднеш!