Отварям очи. Може би този път все пак съм будна. Или още не? Нямам представа. Не знам кой ден е, колко е часът. Знам, че съм в болница. Знам, че ми има нещо грешно. Знам, че не знам нищо друго.
Опитвам да размърдам пръсти. Случвало се е да сънувам, че успявам. И този път май се получава. Чудя се дали не спя все още. Не би трябвало да се чудя дали спя, докато спя, нали?
* * *
Запознайте се с Пациент 36719, личностно разтройство, лека мозъчна травма, изкълчена китка, счупен на три места ляв крак и десен на едно. Осемдесет процента шанс да оживее, шейсет и четири - паметта да липсва частично, но все пак с възможност за въстановяване. Приятелите ми ме наричат Даниел, най-близките - Дани.