Нашите падат. Умират ден след ден. Но пак продължават да се изправят и да продължат да се бият, защото на тях се дължи дали всичко ще свърши или ще живее. Ще настъпи Втори Край, Ад, свят на демони и чудовища. Край на хора, елфи, ангели и всички свети създания. Край на Светлината и Слънцето. Начало на Дявола и Вечния Мрак. Тази война продължава повече от сто и петдесет години, но това е кратко за дългите ни ангелски животи. Защото ние сме безсмъртни, най-приближените на Единствения Бог, негови първи поданици. Една любов по време на унижощителна война. Възможна ли е тя да оцелее? Или ще успее да спаси света, в който живее? * * - Искам...- промълви тихо тя, така че само аз да я чуя. - Искам да науча повече за теб. - За мен? Не съм толкова интересен за тема за разговор. - Не го вярвам. Ти... ти си изкован от толкова много пластове живот, пластове, които аз искам да разгърна като книга, да изуча всеки един, да го анализирам и да прескоча на следващия, влюбена в предишния. - Искам. Искам да направя същото с теб. Да заобичам всеки един недостатък, всяка една грозота, всяка една красота, всяка една доброта в теб.