Изчезнала
  • Reads 43
  • Votes 3
  • Parts 2
  • Reads 43
  • Votes 3
  • Parts 2
Ongoing, First published Oct 30, 2016
All Rights Reserved
Sign up to add Изчезнала to your library and receive updates
or
#170horror
Content Guidelines
You may also like
Дневникът на един психопат by cveta_radkova
37 parts Complete
Имах всичко, което си поискам! Думата ми беше закон (буквално). Все пак аз съм Министър председател. Живеех си като в приказка на много пари, корупция и власт, докато народа не реши да действа вместо Върховния съд! Първо беше министъра на здравеопазването! След това всички министри изпопадаха в кръв! Народа реши да вземе нещата в свои ръце, а това, значи смърт! Побърквам се от всички тези протести, стачки, заплахи и убийства! Човек и добре да живее, винаги ще разберат за мръсните му дела, а по-лошото е, че моите не са никак малко! Толкова ли е лошо да се стремиш към пари повече от здравословното, до степен, в която си готов да се хвърлиш в горяща сграда? Ако е престъпление да си жаден за власт и пари до степен, в която разоряваш една държава, тогава да-виновен съм! Трябваше да разбера едно нещо по-рано:когато народа се обедини, става велика сила! Ако го знаех, можеше и да не се стига до този край! - Даниел Росенов (главен герой)
Watch by ValeriyaAngelova
17 parts Ongoing
(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ние не избираме сами имената, които да носим. Те ни се дават от хората, които най-силно ни обичат. И тук може би идва най-голямата ирония на съдбата. Името ми е Ипомея. Кръстена съм на също така нареченото ,,Лунно цвете", което разцъфтява привечер в бели нежни цветове, и остава през цялата нощ. Но единствено нощните пеперуди се дивят на неговата красота. И цветето само в мрака разцъфва, обляно от лунните лъчи. Самотна съдба, дарена на самата мен от майка ми в денят на моето раждане ... и денят на нейната смърт. Не понавах баща си, занех единствено, че бил моряк, но един ден се изгубил безследно в морето. Често гледах към хоризонта, към края на видната морска шир. И аз не знаех защо точно. Но привечер обръщах гръб на залеза. Свикнах да живея скрита от света, невидима, досущ като лунното цвете. Но не можех да избягам. Защото кой би могъл да избяга от съдбата си!
You may also like
Slide 1 of 9
С вкус на шоколад cover
Me&You cover
Електричество по тялото (Electricity in corpore) cover
♤ сянката ♤ cover
 Empress Of  Passion cover
Дневникът на един психопат cover
Watch cover
Елеонор: Мъката на затворниците cover
His deadly kiss cover

С вкус на шоколад

31 parts Complete

Виктория е най-обикновено момиче,живеещо в прелестната Барселона заедно с постоянно работещата си майка. В компанията на най-добрата си приятелка, Виктория ще се забърка с момчета,които изцяло ще променят кроткият и начин на живот.