-Вината не е моя,че целия свят ти е крив.Не съм ти направила нищо,за да си го изкарваш на мен.Вече за последен път ти казвам да не се бъркаш в личния ми живот.Не си ми никакъв,че да ми се бъркаш.-изкрещях аз.
-Точно ти си виновна за това мое състояние в момента.Защото не излизаш от мислите и от сънищата ми. Не знам какво си ми направила,но престани.Всеки път,когато те видя с онзи,излизам от контрол.Когато видя,че те прегръща и целува,ми иде да го пребия до безсъзнание, и когато се събуди да не помни даже името си.А и ти не си тази,която може да ми казва какво да правя и какво не.Ако те видя,още един път с негo, ще счупя всяка кост от тялото му! Разбра ли ме?-изкрещя ми на свой ред той и ме притисна още повече към стената.
Наричаха го психопат, побъркан. Всички се бояха да не го срещнат. Но той не беше лош или луд. Той просто беше влюбен...
_______________________________________
Роуз:Кой си ти?
Лукас:Не мога да ти кажа..
Роуз:Как очакваш аз да ти се доверя като не знам нищо за теб?
Лукас:...
Роуз:Така си и мислех. Ние сме просто едни непознати.
Лукас:Не е така, Роуз. Знам повече за теб от колкото самата ти знаеш...
Роуз:Какво значи това?
Роуз:Лукас?