Promise

-Можеш ли да ми обещаеш нещо?-Попитах момчето,гледайки го в кристалните кафяви очи.Той хвърли един камък в бълбукащата река и ми се усмихна.Тази малка и тънка усмивка...тя е способна на много...може да означава хиляди неща, но дали ще е за добро или лошо...това е най-важно сега.
-Зависи де...какво е?-Попита той, хвърляйки още едно камъче в реката.То цопна и падна...но така ли ще остане?Толкова просто, толкова...тъжно...а може да означава много за някой...
-Обещай ми, че ще ме обичаш до края!Обещай ми, че повече няма да съм сам...-Погледнах надолу към дървените дъски, по който имаше листа.Момчето се канеше да хвърли последното камъче в реката, но вместо това ми хвана ръката и ми го даде.
-Обещавам!Нека това камъче ти напомня за мен, аз съм като всички други, но за теб съм различен, гледаш ме с различни очи, нека гледаш това камъче по същия начин както гледаш мен!