784. От толкова дни съм затворена на това забравено от бога място. Почти съм забравила какво е да си сред хора и да усещаш топлината на слънцето. Единственото нещо, което ме държи на крачка от откачането са лешниковите очи от сънищата ми. Но вярвам, че... -Елизабет? Пак ли пишеш? Не разбра ли, че никой няма да види какво си писала? Просто го приеми. Ще си изгниеш тук. Като всички преди и след теб. Никой не може да избяга от тук! Знам, че е права. Знам, че няма да мога да се спася от този ад, но не мога да се откажа от това парещо чувство в гърдите, което ми подсказва, че много скоро ще усетя слънчевите лъчи отново по лицето си.
14 parts