-Знаеш ли какъв ти е проблема? - зададох въпроса си заядливо, за да разбере колко много го мразех в момента. -"Знаеш ли какъв ти е проблема"? - изпищя пискливо той размахвайки ръцете си, имитирайки ме. Сякаш не бях насочила оръжие срещу него и не можех да го гръмна всеки момент. -По дяволите Нуб, изобщо ли не се притесняваш, че ще умреш? -Няма да умирам. -Самонадеян както винаги. - казах смеейки се и спуснах предпазителя на пистолета, повдигайки го към лицето му. -Хайде любов, покажи ми колко мъжко момиче си всъщност. - кръстоса ръце пред гърдите си.