Book I Представата за смъртта е много познато чувство на хора като Ха Ри. Живеейки с мисълта, за напускане на материалния свят в страх, баба ѝ я научава да приеме фактите. Без приятели, Ха Ри ходи в свободното си време при нея. Хората на работното ѝ място се опитват всячески да се доближат до нея, но само един ще успее да я научи как да живее, в буквалния смисъл, макар и в лъжа. ******* - Защо не ми каза по-рано? - попита Джънгкук и започна да подрежда нещата ми. - Просто така. - Не е "просто така". Хвърлих дрехите си на земята и седнах до тях като подпрях главата си с ръце. Усещах как щях да се разплача. - Би ли ме харесвал ако знаеше за това? "Как би ме харесал, като самата аз искам да умра..."