The Toxic Flower
  • Reads 60
  • Votes 11
  • Parts 2
  • Reads 60
  • Votes 11
  • Parts 2
Ongoing, First published Jan 17, 2017
Замислял ли си се за Тях. Тези, чийто кораби и летателни уреди често забелязваме или опреличаваме на звезди. Тези, в които половинта вярват, половината не. Тези, които за секунди могат да ни заличат и унищожат. Тези, които направиха милиони опити да се свържат с нас и да ни помогнат, но ние пренебрегвахме. И си го получихме. 

2018-първи летателен кораб, забелязан над Алпите прелита близо до Земята. Медиите гръмват.

2019-за сега всичко е спокойно.

2020- послание изпратено от нас за тях в космоса."Добре дошли на Земята. Моля не ни наранявайте!"

2021-нищо не се случва и положението утихва.

2023- непознат обект каца на Земята, след което се взривява. 

2024-един спокоен ден радиата, телефоните, телевизорите и компютрите изгасват. Следва и първото съобщение, получено от Тях. "Дадохме ви повече от 100,000,000,000 години. Разрушавате всичко. Избивате животни. Избивате невинни. Избивате се по между си. Мислите само за себе си. Време е да ви се даде урок.

2025-всички живеят в страх.

2026- Те започват да населяват Земята.

2027-човечеството опитва по мирни начини да ги успокои. Не се получава. 

2028-тайно от Тях, се създава армия, в к
All Rights Reserved
Sign up to add The Toxic Flower to your library and receive updates
or
#19live
Content Guidelines
You may also like
You may also like
Slide 1 of 10
Властните cover
Ти Си Само Моя cover
Преродените cover
Дарбата (The Gift): КНИГА ПЪРВА cover
Влюбих се в Демон (времено Спряна - Съжалявам)  cover
You can't break a broken heart { boy x boy } cover
The New Hunter cover
Paranormal cover
Беше просто чат 🔞 cover
Проклятието (The Curse): КНИГА ВТОРА cover

Властните

48 parts Complete

Висока женска фигура бавно пристъпва напред. Носи дълга червена рокля, която се влачи зад нея като кървава диря и изтрива отпечатъците от босите й крака. Вълчи, кехлибарени очи, като бледи златни езера, украсяват извънредно бялото й лице. Дълга, тъмна коса се спуска по раменете й като поток от разтопен обсидиан. Аквилен нос и кредави, розови устни допълват хищната й красота. Заговаря, а гласът й е озадачаващ. Нисък, с приятна следа от дрезгавост и с намек за по-голяма сила, отколкото предполага крехкото й тяло: - Сега вече знаеш, Анабел.