Момиче, отчаяло се от забравянето на паролата си и използвало имейла на друг човек, решава да пише на имейла представен за нейн в тази мрежа. От другата страна ѝ отвръща личността. Той я заинтригува, макар че има прям характер и стигма над него.
Мин Хана е в университет в Сеул. Може да се каже, че живита ѝ е прекрасен. Красиво и умно момиче, макар че не помни добре имена.
Мин Юнги е отхвърлен от другите, вечната черна овца на роднините си. Създало му се е име и то се усеща, дори без да го познаваш. Постоянното му "ненормално" държние не се прието, а той приема "нормалното" за ненормално.
Да си писател е нещо страшно блажено. Начинът, по който думите се нижат право от съзнанаието ти, подреждайки се в перфектни изречения е способен винаги да те завладее.
Но Ким Намджун... Той беше просто принуден да използва таланта си, създавайки нещо насила. Джун имаше талант, красота, способността да ти вземе дъха със замах...
Колкото до Ким Сокджин... Все тая, той имаше сайт и храна.
◈Cover: sadreamer_01