Преди няколко дни едно момиченце избягало в гората.То нямаше майка а, баща му беше пияница. Горкото детенце изоставено , сам самичко в гората. То много страдало ,плакало за майка си ,ама не може да я върне . В гората заваля задуха силен вятър, а пък детенцето няма да отиде.Най-после видяло надалеч една малка къщурка. То тичало към нея,ама къщата све повече се отделичавала. Това беше първото и изпитание. Момиченцето заплаколо и чу странен глас , който каза на детето:
- Ако разгедаеш гатанката ще се бриближиш до къщата.-каза чудатия глас и добави: Гатанката е: Кое е това нещо, което като ти трябва го хвърляш, като не ти трябва го пребираш?
-Момичето малко помислили и добави:- Зная отговора , той е: Котвата.
-Вярно ,но ама откъде го знаеш?-каза чудноватия глас.
-От мама тя като малка ми разказваше гатанки.Много хубаво беше, когато беше при мен.
- Не ме докосвай животно такова!
- Скъпа, искаш ли да разбереш какво е найстина да съм Животно? Каза и се усмихна жадно.
- За бога, моля те! Пусни ме да си тръгна.
- Това няма как да стане! Ти си моя!