„Любов ли? Какво е това? О, да, чувството, което тя ми показа до основи. Чувството, което с нея изпитах толкова добре. А тя ли? Тя беше най-невероятното нещо, което можеше да ми се случи, колкото и клиширано да ти звучи това, но да бъдем честни.. Всички любовни истории са клиширани, малко или много. Не знам нашата колко беше клиширана, но се надявах да не свърши като гадните клишета, защото тогава не знаех дали ще успея да оживея, защото тя ми даваше стимул в живота. Тя беше моята малка принцеса, която защитавах от всичко. Не исках никога през живота си да чувства отново болка, ала аз бях този, който й я причиняваше в повечето случаи.."
Джесика Грийн бе 18 годишна тийнейджърка, живееща в покрайнините на Лондон с баща си - Питър. Въпреки отличните си успехи и примерното си поведение в близката гимназия, тя си падаше по белите и постоянно правеше глупости. Поведението и извън границите на училището бе коренно различно - обичаше да си играе с хората и техните чувства. Точно това нейно качество я вкара в поредната беля.