Онези, които напускат Омелас/The Ones Who Walk Away from Omelas

Автор: Урсула Ле Гуин
"Вярвате ли? Приемате ли този празник, града, радостта? Не? Тогава нека ви опиша още нещо.
В подземието на една от красивите обществени сгради на Омелас или може би в избата на един от просторните домове, се намира едно помещение. То е със заключена врата и е без прозорец. Между прашните цепнатини на талпите се процежда лъч светлина, промъкнал се през паяжините на прозореца в другия край на избата. Няколко твърди, спечени, вонящи парцала на дълги дръжки са подпрени до ръждясала кофа в единия край на малкото помещение. Пръстеният под е влажен, както обикновено са влажни подовете в зимниците. Помещението е три стъпки дълго и две широко - просто килер за метли или изоставен склад за сечива. В помещението седи едно дете. Може да е момче или момиче. Изглежда шестгодишно, но всъщност е почти на десет. Слабоумно е. Може би се е родило увредено, или може би слабоумието му се е явило в резултат на страх, недохранване или невнимателно отношение."