Аз те виждам, но ти мен - не.
Винаги си облечен в черно.
Винаги си усмихнат.
Не знам името ти.
Или пък от къде си.
Единствено, което знам е, че винаги се качваш в автобус номер 428.
*Cover ~ hoesung*
Джено преживява комшар, който го кара да изгуби всякакво доверие у лекарите. Прекарва повечето си съзнателен живот в презиране на хората, избрали тази професия. Много години по-късно той среща стар забравен приятел.
Но какви тайни има този забравен приятел от него? Какъв е всъщност той? И Джено ще събере ли смелост да му се довери, загърбвайки миналото и страховете си?