Нощта преди Тахо

Първа глава

Талавера де ла Рейна 

17.12.2019

Както всички декемврийски сутрини и тази беше студена. Лорена Суарес ненавиждаше студените сутрини, като цяло сутрините. Мисълта, че трябва да става в 6 часа сутринта я убиваше още преди да си легне. Но това е животът, искаш не искаш трябва да го правиш.  Наближаваше 8 часа , а Лорена вече беше пред магазина, в който не само работеше, но и притежаваше. 

- Миличка, чакам те от половин час. - каза момиче, което очевидно се връщаше от някое парти.  

- Ако знаех, че ме чакаш, щях да те помоля ти да отвориш! 

Това беше Инес Кастильо. Купонджийка по рождение. За нея имаше още една божа заповед  "Партитата са свещенни" 

- Лор моля те... едва се държа!  

Десет минути по-късно Лорена вече беше отворила и беше направила кафе за нея и Инес. 

- Исабел прибра ли се или е имала забивка ? - попита Лорена, докато проверяваше нещо на лаптопа си.

- Иса ли? Снощи не беше с мен. Всъщност не съм я чувала от три дни. Нито е писала, нито е звъняла. 

- Странно! 

- Ще ѝ се обадя. - каза Инес и набра Исабел. - Телефонът ѝ е изключен... Най-вероятно е на вилата на някой пич. 

Изражението на Лорена се промени. Притеснението я обзе, отиде и изкара едно тесте карти. 

- Мамка му и сутрин ли гледаш? - попита Инес, подпирайки главата си. 

- Само когато усещам, че трябва, дори и 3 сутринта да е! - отговори ѝ Лорена. Това момиче умееше да се отличава от масата. Определено не беше, като другите на нейната възраст.   Когато беше на 16 години беше прекарала лятната си ваканция в Мадрид, с братовчед си Маркос, който беше с хомосексуални наклонности. 

- Знаех си, знаех си, знех си - повтаряше постояно Маркос ,от момента, от който си бяха тръгнали от партито.

- Какво имаш в предвид ? Текилата май не ти понеси! - възкликна Лорена, която също беше под въздействието на алкохола, и се усещаше по гласа ѝ.