Част 3

57 5 5
                                    

Никаква идея аз ще взема да се прибирам да си почивам.
И тръгнах към Училище.

★-Г.Т. на Ефджейн-★

Ох събудих се легнала и видях Ивон над мен...
Хора помислих си, че всичко това беше сън но отгоре ме погледна Yeonjun.
Ох нищо не е сън.
(Тогава Тае е пред врата и чува разговора):
Ивон:ИДИОТ ЛИ СИ!
ЗАЩО ПАК ПРИПАДНА КВО СТАНА!
Аз:НЗ!
Ивон:ЙОАННА ПРИБИРАШ СЕ ВЕДНАГА!
НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ ДА ОСТАНЕШ!
ЦЯЛАТА СИ В СИНИНИ ОТ ТЕЯ!
Y:Права е.
Аз:Няма да мръдна от тук докато Taehyung не пропее отново!
Ивон:В такъв случай идвам утре и аз!
Иначе тръгваш!
Аз:.....
Ивон:Така си й помислих.
Аз:А той знае ли?
Y:Да.
Аз:А защо не ми каза.
Y:....
Аз:Тръгвайте, че след малко ще дойде вечерната проверка.
Ивон:Ти не мърдай от леглото иначе ще сложа камера и ще те убия.
Аз:Ок спокойно айде сега тръгвайте.
(Като чул това Тае се скрил зад стената)
Аз:Благодаря ви хора наистина.
Y:Утре ще дойда да видя как си.
Аз:Спокойно пиши ми ако искаш не се разхождай.
Y:Не ти вярвам.
Аз:Ох хубаво ела...
Ивон:И аз не ти вярвам, Yeonjun ще ми каже дали си по-добре.
Аз:Пф, добре...
Чао, до утре.
Y и Ивон:
Ок Лека.
Ха, аз ще ги слушам.
Ще се оправя малко, че не приличам на нищо.
Тъкмо да влезна в банята и JM влезна.
JM:Ефджейн искам да поговорим.
Аз:За?
JM:Какво стана одеве?
Аз:Н-...
И влезна Тае.
Тае:Ооо, JM кажи какво искаш да говорим?
JM:Не съм дошъл, за да говоря с теб
Тае:А кво правиш в стаята.
Айде марш вън.
JM:Тази стая не е само твоя.
А и на Ефджейн.
Тае:Знам, но искам да се махнеш.
JM:Пиши ми по Инста
казвам се *****, за да се видим
и поговорим
Тае:На никой не му пука.
JM:Чао.
Аз:Чао
Отново тръгнах към банята, а Тае ми каза:
Тае:Как е?
Аз се стреснах.
Аз:Кое?
Тае:Ти.
Аз:Ъ-м-м-..........
Добре съм.
Тае:А раните ти?
ТФ тоя е получил заметресение на мозъка!!!
Аз:Супер, тоест няма ми нищо...
Чакай защо ми говориш за раните?
Тае:Нз просто искам да те питам нещо.
Аз:К-ак-в-о?
Погледам ме с мазна усмивка и се наведе се срещу моето лице, тъй като е много висок.
Бяхме на милиметри разстояние.
И той каза:
Спокойно няма да те изям.
Аз се уплаших и тряснах вратата пред него в банята.
Ох боже тоя се е побъркал!
Явно наистина си е повредил мозъкааа!!!
Хубаво, че телефона ми е в джоба.
Ще пиша на Ивон да се разсея малко.

Аз:Ооо, ко прайш ма.
Ивон:КАКВО Е СТАНАЛО!
Аз:Нищо, наистина просто ми е скука и викам да излезем малко навън на бар или нещо такова...?
Ивон:Звучи супер, но имаме проблем....
Аз:Какъв?
Ивон:Как ще излезеш ма!
Аз:В банята има голям прозорец ще изляза през него.
Ивон:Още си мръднала на мозък.
Не е ли високо?
Аз:Ние сме на 2 етаж изобщо не е, а и има стълба до прозореца така, че ще е лесно.
Ивон:Ох хубаво...
Но изчакай да дойда, че ако паднеш да те хвана.
Аз:А и да се пребием и двете!
Ивон:Ма разбира са. Идвам ей сега!
Аз ще слезна докато дойде...
А дрехи!
Аз:Ивон маа вземи ми хубави дрехи да се облека!
Ивон:Ок ма чай ся.

'~/𝕀𝕟 𝕊𝕔𝕙𝕠𝕠𝕝\~'Where stories live. Discover now