Слънцето изгря. Станах, измих си зъбите, вързах си косата по възможно най-калпавия и небрежен начин, сложих си халата и слезнах на първия етаж. Семейството ми, което се състои от двамата ми малки братя близнаци - Томи и Били, майка ми - Вяра и баща ми - Димитър, и разбира се аз - Лилиана, ме подсрещнаха долу с приготвена маса с гуфрети. Очите ми грейнаха. Баща ми ме целуна по челото за добро утро и ми подаде прясно направено кафе. Майка ми ме попита как спах, а братята ми ме прегърнаха....изведнъж се чу... ,, Зъър - зъър - зъър,, и познайте от къде може да е!? Голямо, жълто за жалост работещо и измислено от някого. Що е то?
Будилникът звънеше в 7:30ч., а училището ми се намираше на другия край на града. Пак щях да закъснея за проклетата химия! Но това беше едно на глава. По-гадно беше, че всичко това бе СЪН! Оправих се на бързо и какво да очаквам като слезна... всеки бърза за нещо. Родителите ми за работа, а шест годишните Томи и Били просто търчат из малката ни кухня и чупят всичко. Разбира се мен никой не ме и забелязва. Аз се стрелнах на горе, обратно към стаята ми. Взех си раницата и на излизане от къщата, ударих здравата вратата, за да се сетят, че имат и момиче...! Преди да напусна двора постоях известно бреме при любимия ми член на семейството - кучето ми Джефри. Той знаеше как да се прибере до нас от училището ми, така че го взех със себе си на разходка.
По път към училище срещнах един като мен закъсняващ за първия час - Евил. Джефри му излая и отиде при него. Той много го харесваше, все си играеха в двора ми. Евил ми беше, като най-добър приятел - винаги до мен при нужда, добър, все забавен, понякога умен..., подкрепя ме и незнайно как всеки път косата му е фантастична...и аз искам..! Той имаше сестра на нашите години - Диди. Тя не беше като брат си. Тя беше гадна, заядлива и все ревнуваше, че съм с него. Не знаех какво да правя с нея. Тя е, като трън в задника.
След като Джефри поздрави пръв Евил и аз изтичах. Той ми се усмихна, докато кучето го ближеше по бузата.
- Здравей! - казах аз, задъхана от краткото разстояние. Не бях атлетична, но не може да се каже, че съм и дебела.
- Здрасти Лили ! - отвърна ми той с намигване.
Аз се опитвах да махна Джефри, за да може Евил да стане от земята.
През целия път си говорихме и разбира се дойдохме на време за третия час физическо. Той играеше футбол, а аз волейбол с момичетата. Салонът не е особено голям, но все пак се играе. Днес бяхме общо шест души и така е най-добре ... аз, Елинор и Ванеса играехме срещу Ема, Анабел и Нина. Много се радвах, че съм с Елинор и Ванеса, защото някои от другите момичета много ме дразнеха. Единствена Нина имаше ум в главата. Тя беше изключително красива, умна, добре играе волейбол и забавна. Макар, че нейните родители са разведени и наскоро почина красивото й куче - Пери, тя се държи като юнак. Анабел и Ема се лигавят прекалено много...те са дразнещи примадони и винаги се въртят около момчетата, като се мислят за най-готините. Анабел е доста висока и гледа на всички, като на мижитурки и гадни твари. Все едно тя е най-добрата. Тя винаги се облича разголено, за да покаже какво уш има. Не я разбираммм...! Ема макар, че е ниска ги прави същите номера. Като две капки вода. Елинор е леко пълничка, но е забавна, винаги е била до мен при спешни случаи и също като Нина е много умна. Не знам как се писвам при тях :))) . Ванеса винаги си има собствено мнение за хората и почти...винаги е права за всичко, затова уважавам много в нейния характер.
Часът мина бързо, като си мислих само и само за това как после ще трябва ди чиста в къщи след братята ми. Преоблякох ме се и постепенно всички, изморени от спорта, се качихме по стълбите като зомбита. Ръцете ни почервенели, бликнали в пот, очите ни едвам ни се отваряха да не говорим и за краката, които се движеха уш със скоростта на светлината.
Дано да ви харесва!!! - koteto11
За мен е важно , ако имате мнение за някоя от главите да пишете в коментарите... :-)
