One lost girl

Глава 1

- Изира, какво правиш? - Гласът на Джассмин трепна с нотка на страх. Не успя да го задържи спокоен, а сега в този момент имаше нужда повече от всякога да го направи. Случващото се пред очите ѝ  накара кожата ѝ да настръхне и истински да се притесни за своята приятелка. Чернокостото момиче избухна в емоции. Сълзите ѝ не спираха да падат по изчистеното ѝ лице, предметите летяха от единият край на стаята до другият, защото се мятаха от ръката,която беше изпълнена с тъга, болка и самосъжаление. Искрящо зелените ѝ очи плуваха в милярдите сълзи и Джасс не можеше да ги спре. Искаше да помогне, да спре това и да промени болката на другото момиче, но не ставаше. Иза трябваше да се справи сама с нея, въпреки че в този момент нямаше лесен вариант.
- Спри, моля те. - Опита отново, гласът ѝ прозвуча като шепот на фона на картината. Изира хвана лицето си в шепи и изкрещя. Вика изкара всичко от нея. Джассмин почти успя да усети вътрешният глас на своята приятелка. Червенокосото момиче се приближи бавно и прегърна тъжното момиче. Стисна я и я издърпа до себе си. За миг времето спря, шум не се чу, звук не се издаде. Безкрайна тишина настана. Тупкащите им сърца бяха единственото,което издаваше присъствието им. - Всичко ще е наред. - Джасс прекъсна тишината, а Из в знак на това заплака отново, но тихо.
Сега трябваше да успее да се справи и да преглътне болката си. Колкото ѝ трудно да е и дори мъчително, избора е само да се справи. Изира е достатъчно силно момиче, с не лека съдба. Винаги има един избор за нея и това е силата ѝ. Тя не е силна само физически, силни са не само уменията ѝ, но и волята, която бе в нея. Тази ѝ черта не ѝ позволяваше да се пречупи и да падне напълно. Винаги остава част от нея, която е подкрепа, за да се справи.
Момичето вдигна лицето си, от очите ѝ капеха сълзи и не спираха, бузите ѝ бяха придобили цвета на разцъфнал маг, а зад изражението ѝ се криеше огромна доза съмнение.
- Щ..ще се с..справя ли?  - Говора ѝ бе затруднен от многото плакане, но намери сили да попита приятелката си за мнение.
- Ти, Изира Валтарген, единствена по рода си, кралица. Имаш силата да промениш света и ти ще бъдеш неговата промяна. - Думите достигнаха до сърцето на Из и намериха място си там, а тя бавно преглътна и кимна с глава. Окуражи се малко и бе готва да опита да спре да плаче.

Преметна черната си коса назад и вече бе готова да се успокои и да спре да троши всичко около себе си. Знаеше, че от този ден нататък всичко ще се промени за нея и съдбата ѝ от този момент се променяше.
- Готова съм. - Зеленоокото момиче изрече думите бавно, но Джассмин вече знаеше, че трябва да започне да я приготвя.
Червенокосото момиче се приближи бавно и хвана няколко кичура от дългата коса на Изира. Беше време да я проведе във вид, който е достъпен за хората. Скоро щеше да започне представянето ѝ и трябваше да изглежда прилично, макар че в този момент не искаше и опитваше да избяга от това да застане пред всички онези хора и да се представи.
Джасс се опитваше да не показва негативна емоция, за да не разстрой още повече приятелката си и да не я разплаче отново. Самата тя чувстваше тежест в гърдите си, когато я виждаше така. Бяха близки още от малки, макар че Джассмин ѝ служеше. Някак бяха успели да избегнат всички закони, нареждания и стереотипи. Двете момичета бяха изключително близки и никой не бе успял да ги раздели. Ето ги и сега. Изира се взираше в огледалото и бе оставила цялото си тяло в ръцете на Джассмин. Мислите ѝ бяха обладани от това какво ще каже, какво ще направи и дали няма да допусне грешка някъде в абсолютно всичко. Не искаше да греши, защото знаеше какви могат да бъдат последствията от нейните грешки. Вече беше разбрала и за това сега страдаше. Искаше да се върне няколко седмици по-назад и да беше взела други решения, да беше казала други думи, да беше направила нещо различно. От друга страна Джассмин я убеждаваше, че не греши. В очите на червенокосото момиче Изира не беше направила нищо. Не беше сгрешила и всичко, което се бе случило не беше по нейна вина. За съжаление нямаше как да го докаже и за това просто бе застанала плътно зад Изи и я подкрепяше. Опитваше се да я бута напред и да не я оставя сама, което беше най-доброто решение от нейна страна.

Ето, не след дълго Изира беше готова и се изправи на крака. Сребристата рокля се пускаше около тялото ѝ и освен това я заобикаляше. Истински голяма рокля, която беше напълно подходяща за кралица. Косата ѝ бе внимателно накъдрена и сплетена. Очите ѝ бяха леко на гримирани, за да си отиват с дрехата, в която се намираше слабото ѝ, стройно тяло. Погледна се за последен път в огледалото и леко вирна брадичката си. Нямаше да покаже слабост пред всички онези хора и нямаше да позволи някой да види какво се крие зад зелените ѝ очи.
- Съвършена си. - Каза Джассмин и леко погали лицето на приятелката си.
- Да, всичко е благодарение на теб. - Изира се усмихна и леко се поклони, от което и двете момичета се засмяха. - Време е за шоу. - Очите ѝ леко потъмняха и тя с горда крачка тръгна към масивните врати. Махна с ръка и двете се отвориха.
- Да го направим. - Каза Джасс, която също изглеждаше като кралица. Тъмно синята и рокля се спускаше малко под коленете ѝ, а колана, който украсяваше роклята подчертаваше красивите форми на тялото ѝ. Косата ѝ бе доста по-прибрана от тази на Изира, но трябваше да бъде така според закона и позициите и на двете момичета.
Двете приятелки си поеха дълбоко дъх и излязоха от стаята, в която бяха. След буквално няколко крачки вече се намираха на огромната тераса и това не остана незабелязано от публиката и съветника. Джассмин дръпна Изира и я погледна сериозно.
- Ще се справиш, родена си за това и го заслужаваш повече от всеки друг преди теб и след теб.  - Очите ѝ се спряха върху котешките очи на другото момиче. След това я прегърна силно и съвсем тихо изрече укоржажаващите думи, така че да не чуе никой друг освен Изи.
Думите накараха чернокосото момиче да потрепери и лека усмивка да се изпише на лицето ѝ, но след това се чудя гласът на съветника.
- Моля за вашето внимание. Посрещнете новата кралица на Аранмууд. Изира Валтарген !
Всички замлъкнаха, включително и сърцето, което биеше в гърдите на двадесет и три годишното момиче.