One lost girl

Глава 2

Изира пристъпи бавно напред и за първи път показваше лицето си пред всички. Очите ѝ леко се присвиха, за момент дори цветът им се промени в златисто жълто, но момичето успя да прикрие това. Изпъна леко раменете си и пое въздух. Огледа лицата, които бяха в края на стъпалата и веднага видя смръщеното лице на баща си. Баща ѝ беше голям мъж, в тъмна коса и остри черти на лицето, които изглеждаха колкото добре, толкова и заплашително. Баща ѝ беше досегашният крал на Аранмууд. Аяз Валтарген ! Този човек управляваше много време и много значително, но обителствата го накараха да се скрие и точно него спасяваше Изира. Дори с цената на омразата на брат ѝ. Да, момчето седящо до вече бившият крал бе брат на Изи. Зейд гледаше с неприкрит гняв, но тя напълно го разбираше. Това беше неговото място, неговият дом, неговото кралство, а сега му се отнемаше всичко. Самата тя не го искаше, но баща ѝ имаше тежката и последна дума за всичко. Изи го погледна с извинителен поглед, но това не смекчи този на брат ѝ. Очите му бяха светли, но в този момент в тях се виждаше само мрак. Личеше си как бе стиснал зъбите си и челюстта му бе ясно изразена, юруците му бяха свити до побеляване.
Цялата гледка накара новата кралица да извърне погледа си и да насочи внимание към съветника, който тъкмо прочистваше гърлото си, за да започне да говори.
- Крал Аяз дълго време ни управляваше. Решенията му издигнаха народа ни до най-големите висоти, а твърдата му ръка спечели много успешни битки. - За момент замълча и се поклони на баща на Из, а той от своя страна просто му кимна с глава. - Сега е време принцесата ни, Изира Валтарген да стане кралица. - Обърна се към мен и вдигна ръката си, за да им посочи новият владетел. Чернокосото момиче напред и погледна всички, които се бяха наредили отпред. В някои от тях забеляза леко недоверие, а в други радост. Повечето я познаваха откакто бе малка. Сега обаче щяха да виждат като техен лидер, техният нов водач. Сърцето ѝ отново заблъска в гърдите. Мислите ѝ все още не можеха да се подредят и тя очакваше пълен провал. С периферията си опита да намери погледа на баща си, но той гледаше към народът им. Изира преглътна буцата в гърлото си и се зарадва, че съветника продължи речта си.
- Сигурен съм, че Нейно Величество ще ни покаже възхитителни умения и ще ни издигне още по-нависоко. Вярвам, че ще защити всички ни и ще управлява с остър ум. - Кестенявият мъж се дръпна назад и направи път на Изи да мине. Вътрешно трепереше, но отвън не го показа. Пристъпи напред, а из тълпата се чуваше силно шушкане. Кралица Валтарген вдигна ръката си и всички замълчаха. Погледните им се впериха в нея.
- Кълна се с живота си, че ще се грижат за Аранмууд, за хората тук и за цялото наследство, което е оставил баща ми. Крал Аяз. - Изира с поглед посочи баща си, а ръцете ѝ застанаха отпред със сплетени пръсти. - Няма да предам обичайте ни, вярата ни, нито ще предам силата ни и позиците ни. Очаквам да постигнем много заедно. Благодаря ви! -  Всички зашушкаха силно, но тя напрегната всичките си сили, за да не ги чува какво говорят и как я обсъждат, знаеше, че няма да го издържи.
Изи се поклони леко и тънка усмивка, която едва разкри зъбите ѝ се показа на лицето. Погледна към малкото си семейство, очаквайки да види някаква емоция от тяхна страна, но единственото, което видя е как баща ѝ е хванал брат ѝ да бицепса. Личеше си, че го е хванал силно и го задържа. През това време яростно шепнеше нещо в ухото му. Това вече я интересуваше и искаше да разбере повече, но от толкова много разговори, не можеше да различи техният.