На сутринта се събудих от тропане по вратата. Дявол да го вземе този който е. Станах с не желание и се запътих към вратата. Въобще не ме интересува как изглеждам. Отворих вратата, а пред мен беше Мони. Направих му път да мине и затворих вратата. Той се метна на дивана, а аз се качих да се оправя. Влязох в банята, измихсе и облякох това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Оправих си косата и я пуснах. Слязох долу, като започнах да мрънкам на Мони, че ми е скучно. Реших ме да ходим на кафе, задърпах го към вратата, излязох ме, заключих и тръгнах ме. Понеже времето беше хубаво щях ме да идем до кафенетата на центъра. Влезнах ме в първото което видях и седнах ме. Сервитьора ни взе поръчките, а аз започнах да се оглеждам, за да разгледам. Очите ми паднаха на някой, който най-малко очаквах да видя. Правилно си мислите, именно мафията на Jungkook. За мое щастие не ме видя. Но и да ме види най-много да му покажа среден пръст, да му се усмихна и да си тръгна.
Аз:Мони, групичката на Jungkook са тук. -казах и се усмихнах.
Мони:Видях, но точно това не ми харесва. -отвърна и се облегна.
Аз:Защо бе, душа. Може пак да се наложи да потренираме.
Мони:Еййй, страшна си. Само да ти напомня, че тези отрепки те издирват все едно си престъпник и то защо, защото шефа им е влюбен в теб.
Аз:Да, а аз да ти напомня, че експерта им по отрова е влюбена в теб. -отвърнах и се усмихнах.
Донесоха ни кафетата и Jungkook ме видя. Мамка му, сега трябва пак да бягам. Сигурно ще си зададете въпроса"Защо ще го правиш, ти сама смяташ, че е секси и имаш симпатии към мафията", съгласна съм с вас, но не искам да съм поредната му курва, пък и от друга страна така е по-забавно. Докато съм гледала към прозореца и съм си мислела, той дойде до нас.
Jungkook:Доста време мина. -каза и се подпря на масата.
Аз:Съгласна съм, последния път беше много забавно, още се смея, като се сетя. -отвърнах и се обърнах към него с усмивка.
Мони:Какво искаш? -попита нетърпеливо.
Jungkook:Искам нея. -отговори, като не отделяше очи от мен.
Аз:Жалко, аз не съм по джоба ти. -така ще се позабавлявам, но трябва и да избягам.
Jungkook:Сигурна ли си? Знам доста неща за теб.
Аз:Мога да се похваля със същото за теб. -казах, а той се усмихна.
Jungkook:Ти си била много сладкодумна. Знаеш какво да ми отговориш, което много ми харесва.
Аз:А чалга слушаш ли? -ох тези мой въпроси.
Нещо което забравих, аз съм на половина българка и винаги когато си говоря с някой в главата ми излизат много страни въпроси. Но на мен не ми пука особено. При този въпрос Мони избухна в смях, защото го бях зарибила. Като малка живеех в България и знам български, но корейския ми се отдава повече. Кук нищо не каза само ме изгледа странно. Станах и се запътих към изхода. Естествено този Jungkook тръгна след мен. Мони задържа вратата, а аз се обърнах.
Аз:Е Jungkook радвам се, че се видяхме, но има един проблем. -казах и го гледах невино.
Jungkook:И какъв е той? -попита, като присви очи.
Аз:Научи се да бягаш. -отговорих и излезнах от кафенето.
С Мони започнах ме да бягаме и хората на онзи ни следяха. Скрих ме се в една много тясна улица. Избягах ме им, сега да видим как ще се приберем. До нас имаше магазин, а на мен ми дойде една идея. Влезнах ме в магазина и се преоблякох ме. За мое огромно щастие в магазина имаше перуки. Взех една в черно и една в лилаво. Излезнах ме от магазина, а онези не ме познаха. Точно по план. Забързах ме крачка към нас и след малко се прибрах ме.
Аз:Това беше яко. -казах и си махнах перуката.
Мони:Знаех си, че така ще стане. -говореше и вървеше към неговата стая.
Преди идваше за много време при мен и тук си има дрехи колкото иска. Неговите родители никога не се застояват тук. Изпращат му пари, а той ги крие в моята къща. Хрумна ми нещо. Мони дойде и седна на дивана до мен.
Аз:Мони.-обърнах се към него, като гледах намусено.
Мони:Какво има? -попита и ме погали по главата.
Аз:Не може ли да живееш тук? И без това съм сама и ми е скучно, поне ще си правим компания.
Мони:Сигурна ли си? -попита и си подпря главата.
Кимнах в съгласие, а той стана и се запъти към стаята си. След малко се върна и седна до мен с усмивка на лицето.
Мони:Добре. И без това повечето ми дрехи са тук. -каза, а аз му се метнах на връта от радост.
Аз:Нека да отпразнуваме това с българска музика. -отвърнах и пуснах Теди Алексдрова.
Доста музика слушах ме, но дойде време да си лягаме. Пожелах ме си лека нощ и заспах ме.
