FMLYHM (Harry Styles)

Prologue

 Приятното ухание на кафе и прясно приготвен хляб обгърна тялото на Хари, когато той и останалите момчета влязоха в малкото кафене. Избраха точно това, защото не го посещаваха много хора, а и те не можеха да рискуват някой да ги разпознае. Колкото и да обичаха феновете си, момчетата се и страхуваха от тях, защото никога не можеха да са сигурни на какво са способни, за да се доберат до идолите си.

 С топла усмивка Лиам поздрави Саймън, който до сега беше седнал на единствения от белите столове, чиято седалка не беше бутната под кръглата масичка. При престорените приказки, които си размениха Хари извъртя очи с досада. Винаги се чудеше как може всички да се преструват на заинтересувани, а в същото време да не им пука, че ако групата изобщо не съществуваше нямаше да ги погледнат.

 В момента, в който момчетата насядаха, не много високо момиче, облечено като сервитьорка застана от едната страна на къдрокоското, за да иска поръчките на всички. От начало зеленоочкото не можа да я огледа добре, защото тя му дойде в гръб, но когато го направи цялото му тяло подскочи от стола.  Големите й гърди бяха нарочно завряни в лицето му, а когато очите им направиха контакт горния й клепач се срещна с долния в намигване.

 - Добре дошли! - пискливият й глас достигна до ушите на Хари и единственото, което искаше в този момент беше да я разкара от себе си - Аз ще бъда вашата сервитьорка този следобед. Какво ще желаете да ви донеса?

 Фалшива усмивка се намери място на устните на къдревото момче като премествайки се леко настрани, за да си върне личното пространство, той отмести поглед от нагримираното момиче. Не искаше да е груб, но нямаше друг начин.

 - Здравей, любов... - започна Лиам с преправения си сладникав глас, който изваждаше Хари от нерви. Защо всички бяха толкова фалшиви?

 Измрънквайки ругатня под носа си Хари набързо изкара слушалките от джоба на дънките си и след това ги набута в ушите си. Единственото, което желаеше беше да изулира света. Всичко заобикалящо го и дори момчетата. Вече пета под ред година те са най-добрите му приятели, но Хари не беше глупав и можеше да забележи как всички се променят постепено. От забавни те се превърнаха в хора мислещи само за славата си.

  Рязкото измъкване на лявата слушалка накара Хари да извика едно "Ей" към човека, стоящ от негово ляво. Веждите му се събраха в средата, а след това се вдигнаха, очаквайки отговор или извинение от Луи за това, че го притеснява.