FMLYHM (Harry Styles)

Part 1: I'm not going to hurt you.

Ретроспекция

 Дребни капчици посипваха сивия асвалт, който малко по малко потъмняваше. Дъждът не беше силен, но въпреки това Хари си сложи качулката на тъмния си суйчър. Освен, за да се предпази от влагата той я беше преметнал върху къдревата си глава, защото искаше да се скрие, да не го разпознаят. 

 С помощта на дясната си ръка Хари премахна слънчевите очила от лицето си. Вече беше тъмно и с тях не виждаше абсолютно нищо, а и без тях си беше достатъчно замаскиран. Дрехите му бяха тъмни и от далече нямаше да кажеш, че изобщо пред теб стои някого. Но така беше най-добре. Хари не можеше да рискува след него да тръгнат папараци или луди фенове, от които го побиваха тръпки.

 Обувките на къдрокоското правеха големи, но бавни крачки, докато отминаваше сградите в центъра на града. По всяко друго време тук би било шумно и претъпкано с хора, но сега не беше, защото нощта беше паднала над тази част от Земята. Улиците бяха пусти и беше толкова тихо, че Хари спокойно можеше да чуе ако игла падне на пода.

 В мига, в който спокойствието беше нарушено със скърцане от рязко и продължително набити спирачки, Хари бързо реагира като вдигна главата си, която до сега беше забита в земята и преди да може да сканира мястото на случващото се, сърцето му заби като лудо при адреналина навлязъл във вените му.

 - Внимавай къде караш бе, тъпанар - момичешки глас изкрещя.

 Сега когато разширените от тъмнината зеници на Хари се преместиха върху момичето, чийто глас до преди секунда достигна до ушите му и все още отекваше в съзнанието му, той не можеше да я види хубаво, защото светлината от фаровете на рязко спрялата пред нея кола заслепяваха зрението му.

 В ума на Хари се развиваха аргументи дали да остане или да остави хората да се оправят. Все пак не беше негов проблем....

 Къдрокоското размишляваше дали да се намеси или да си тръгне, но мислите му бяха прекъснати когато стъклената бутилка в лявата ръка на русокоското момиче се разби в предния капак на сивата кола. Малки парченца проблеснаха, удряйки се върху повърхността на автомобила и по земята. Единствената останала здрава част от бутилката беше гърлото, което все още стоеше в хватката на демона с ангелско лице.