Животът на едно момиче

Няма Защо..

Като казах реших да отслабна, но изведнаж си казах.. Има ли смисъл.. Ако аз самата не се харесвам, то кой друг.. Нямаше смисъл аз самата се харесвах такава каквато дъм.. Та беше вечер и трябваше да лягам.. Легнах си.

.... Е... Вече беше сутрин... Събудих се от алармата ми в 6:40ч. Станах, оправих се, обляках една черна тениска и черни дънки.. Взех си раницата и тръгнах за училище. Докато бях пред училище видях момичетата, които ми се подиграваха, подминах ги..
Видях, че първият ми час беше рисуване ^°^.. Много харесвам да рисувам.. То ме успокояваше.
Когато влязъх нямаше никои, нима съм подранила.. Дали..
Видях една бешежка на бюрото на Г-жа Мелинс, на която пишеше :
- Имаме час в стая 307.
Явно съм закъсняла.. Видях часовника на който пишеше 7:32ч.Бях закъсняла..
Притичах до стаята. Когато влязъх съучениците ми ме гледаха странно, все едно бях дошла от Марс.

*****

Часовете минаха. Бяхме свободни.
Докато се прибирах намерих една гривна.. Пишеше "ЕМА".
Моето име.. Дали съдба или момиче на име Ема си е изпуснала гривната.. Незнам, но ще я задържа.
Докато си вървях Видях момичетата.. "кифли"
МРАЗЕХ ГИ... Постоянно ме тормозят.. Иска ми се да ги няма.
Те ме забелязаха.. Тогава бях тихо изсъскала.. "исками се да не бяха ме видели"
Така и стана. Те се обърнаха и сякаш не съм минал от там.. Какво ли беше станало.. Беше станно. :O
Прибрах се и хвърлих раницата си на леглото и си легнах на моето одеалце, което беше толкова мекичко, че ми се искаше да заспа върху него и да не се събудя.. Днес беше странно. Не исках да се режа. Не ми се пушеше.
Мислех си за Лиам и как ми даде цигарата си.
Когато се сетих ми се допуши.
Изкарах една цигара от раницата си, взех я в ръца и я запалих , отворих прозореца димът да излиза навън, беше ми толкова приятно все едно целувам момче.

Когато я изпуших я загасих и хвърлих.

Ако ви харесва историята, ще продължа да я пиша тук, но ако не ви харесва спирам.. Пишете в коментарите какво мислите.. :-*