в малкия си нощен свят съществувам
и слънцето във мен отдавна се скри,
не светят над мене звездиците бели,
и пада мъглата, тежко мълчи
всякаква мисъл се изтърка, износи
по пътя на моя мисловен процес
всеки спомен забравен взе да клокочи,
като бурна река да прелива нощес...
течението да носи, да ме дърпа надолу
където да бъда студена - сама
аз в малкия си нощен свят ще пребъда,
ако не успея да създам от нищо - искра.
