27 февруари
Така, днес както всеки ден тъпата аларма трябваше да събуди, за да ходя на училище. Станах, отидох в банята и като се погледнах в огледалото се изплаших ,но успях да се въведа в ред. След като свърших процедурите си в банята реших да си избера някакви дрехи. Разбира се, имам странен стил и си избрах сини дънки и блуза която на ръменете имат дупки (надявам се да ме разберете) със обикновени Converse.
Отидох в кухнята за да си направя кафе и да си разгледам социалните мрежи докато мислех пак за него.
Свърших със всичко и си облякох коженото яке,збогувах се с майка ми и тръгнах към училището. Докато ходех си слушах All I Want - Kodaline и очите ми започнаха да сълзят. Толкова спомени.
Пристигнах в училище и отидох в класната ни стая където вече имаше 15 човека сред който и най - добрата ми приятелка и той.
Отидох при Хилари, най-добрата ми приятелка със зелени очи, кафява коса и 1,70 см висока.
-Хей, как е Дарс?-каза и стана, за да направим "мъжки поздрав".
-Хей, знаеш...Кой е първия час? -попитах защото винаги забравям какъв час имаме .
-Ам госпожа Сибийски, география. -обижавам географията и винаги съм била най-добрата.
-Супер хайде, че госпожата влиза.
И така аз и Хил седнахме на местата си на първия чин по средата.
Часа мина бързо и следващия имахме английски който е меко казано моята любов.
И така си минаха трите часа и дойде време за голямото междучасие което беше 10 минути.
Аз и Хил ядохме и си говорихме като изведнъж дойде... той.
Той беше Рикардо но всички му казват Рики. Та той е момчето в което съм влюбена и ми беше най-добър приятел. Има кафява дълга коса, кафяви очи и зелени очила като моите.
-Хола,чикос!-каза той на испански защото го харесваше.
-Здрасти Рики! -каза Хил.
Аз не казах но стоях си на стола и не мърдах и Хил ме бутна по рамото и аз се осъзнах.
-Ааа-а-аз з-здрасти Рики. -казах и съм сигурна, че отстрани изглеждах като някаква глупачка.
-Как сте момичета?-попита той докато си отмести един кичур от косата си.
-Добре, мерси а ти?-попита учтиво Хил.
-Много добре, всъщност още повече защото гледах финала на мача вчера.Беше уникален! -каза той с радост.
-Наистина? Кой спечели накрая?!-казах аз.
Признавам си,обожавам футбола и не изпускам мач!
-Ами накрая не разбрах защото бях отишъл до банята.-каза той и почна да се смее.Към смеха се включи и Хил докато не почна да звъни и 1-ят звънец за края на междучасието.
И общо взето цял ден мина много скучно... но поне излезнах с Хил. Можем да излизаме само петък защото тя ходи на Волейбол.И така смеехме се, ядохме и си говорихме докато не станаха 18:30 като се разделихме и двете отидохме към къщитете си.
Хей, надявам се да ви е харесали ако е така дайте вот, коментирайте и т.н.
