Be mine

Chapter 4

Джимин седеше пред гардероба си и се чудеше какво да облече за срещата си с Шуга. Накрая реши да облече едни бели разкъсани дънки и една широка бяла блуза. Сложи ги на леглото и влезна да си вземе душ. Пусна топлата вода и се усмихна леко оставяйки всички тревоги назад.
След време излезна и се облече,потсуши си косата с кърпата и мина с ръка пред нея като се усмихна.

Колкото и да го беше страх от срещата с напълно непознат с който буквално само си пишеха реши да отиде. Защо не? Все пак той бе питал да се видят.
Взе си телефона и излезе като закючи. Вече почваше да усеща притеснение и сърцето му ускори ритъма си.

Шуга седеше на една от пейките целия облечен в черно, със слънчеви очила и шапка. Чим го видя и леко потръпна при вида му. Запъти се към него бавно.

-Х-хей Шуга..
Шуга вдигна поглед и се усмихна леко.
-Здравей Джимин,приятно ми е вече да се запознаем офицялно.

Той се изправи бавно и подаде ръката си да се здрависат. Чим плахо подаде своята трепереща ръка. Като се докоснаха Шуга изпита странно чуство и се усмихна. Джимин свали своята ръка леко неловко и погледна момчето в черно.
-Къде ти се ходи Шуга?
-Хъм...Искаш ли да хапнем някъде?
-Добре.

Чим се усмихна и тръгна с по високия през парка. Говореха си и смеха им огласяше целия парк.

След време стигнаха до един ресторант и влязоха вътре. Чим вече се беше отпуснал съвсем,докъто при Шуга беше обратното. Той не можеше да се отпусне напълно,беше го страх че може да направи или да каже някоя глупост.
-Какво ще ядем,Шуга?
-Какво ти се хапва,мъник?
  Джимин изписка като видя сушито.
-Изкаш ли сушииии
-Както кажеш мъниче.
  Шуга се засмя и покъча като заведе Чим до една маса и го настани срещу него. Русокосия се усмихна и изви врата си назад. По-големия само за миг погледна врата му и стисна устни,прокашля се и заговори.
-Таа,Чим. Какво правиш през свободното си време?
-Хм..честно казано нищо. Преди излизах много често,но от няколко месеца нямам сили за нищо и седя в нас като гледам серяли.
-Защо така? Какво е станало? Не е нужно да ми казваш ако не искаш.
-Претърпях тежка раздяла с човек който наистина обичах...
-Оуу..
Чим замлкна и се загра а пръстите си.
-Извинявай...не знаех,а и да ти призная и при мен се случи същото преди месец. Обичах го и то много,но се оказа че той не е бил за мен.
-За Тае ли говориш?
-От къде знаеш за него?
-Беше ми приятел преди,знаех че сте били заедно. Хоби ми го припомни.
-Кой е Хоби?
-Най-добрия ми приятел.
Преди да може Шуга да каже нещо им донесоха сушито и русокосият зопочна да хапва с лека усмивка. По-големият го погледна и също почна да яде.