"Искам когато отворя очите си да виждам теб, но вместо това виждам шибания таван."
- Добро утро, Ейдриън - поздравих топло приятеля си и едва доловима усмивка пробягна по лицето ми. Надявах се да не забележи следите от сълзи, но бях наясно, че нямаше да му отбегне нищичко. Загърнах се в коженото си яке и прибрах кичур коса, изпаднал от конската ми опашка.
- Добро утро, Сара - отвърна ми с усмивка Ейдриън. Погледите ни се срещнаха и за момент потънах в нефритено зелените му очи. Тайничко си бях влюбена в най-добрия си приятел и смелостта никога не ми достигаше, за да му кажа. Толкова много пъти съм си представяла как прокарвам пръсти през идеално оформената му, руса коса; как целувам меките му, съблазнителни устни и как се притискам до мускулестото му тяло. Но знаех, че това са само мечти. Ейдриън е най-известното момче в училище и всяко момиче би искало да е с него. Аз съм просто една обикновена петокурсничка, която почти всички пренебрегват. Проблемите ми не свършваха до тук. Майка ми почина преди три години и тогава се наложи баща ми да се върне от Шотландия, за да поеме родителските си задължения. По всичко си личеше, че не бе много въодушевен от факта, че ще живее заедно с мен. Всеки ден ме налага без да му пука. Опитвам се да крия всичко това от приятелите си, но рано или късно ще се усетят.
- Как си? - попитах го, докато вървяхме към шкафчето му. Не исках да срещам погледа му, затова сведох очи към обувките си.
- Ами, супер съм - минахме покрай група момчета и Ейдриън се поздрави с тях - А ти, дечко?
- Не ме наричай така - усмихнах се леко и отново забих погледа си, но този път към ноктите на ръцете си. Срамувах се от него. Не мога да го погледна. Пеперуди бушуваха в стомаха ми още щом той се доближеше до мен, а какво остава, когато срещна очите си с неговите?
Изведнъж се спряхме пред шкафчето на Ребека Доусън и Ейдриън хвана ръката ми. Моментално бузите ми придобиха ален цвят. Той нежно докосна брадичката ми и повдигна главата ми, така че да видя лицето му, а не обувките. Дари ме с една от неговите ослепителни усмивки и изкара на показ своите идеално прави и бели зъби. Внезапно наруши тишината помежду ни:
- Много ми харесва, когато се изчервиш, Сара. Обаче ми е много чудно, защо го правиш? Винаги, когато си около мен става така..защо?
- Ъмм..аз.. - запелтечих. Не знаех какво да кажа. Всички думи изчезнаха от главата ми. Знаех, че изглеждам адски смешно отстрани, но си нямах и ни най-малка представа какво да сторя. Паниката ме обзе и не бях способна на нищичко. Ейдриън ми влияеше по много странен начин. С никое друго момче не съм се чувствала така.
