Събудих се. Видях, че съм заспала на пода, увита с коженото си яке. Усмихнах се на странната гледка. Моментално усмивката изчезна от лицето ми, щом видях колко е часа. Оставаше само час до момента, в който Ейдриън ще почука на вратата ми. Нахвърлих няколко рокли върху леглото . Всички са доста официални или прекалено обикновени. Трябва ми нещо средно , казах си и разтършувах по-навътре. И ето! Открих я, точно тя ми трябваше. Взех кутията и я отворих, за да взема роклята. Огледах я. Светло розова, тънки презрамки и страшно удобна. Облякох я веднага и погледнах отражението си в огледалото. Пасваше ми идеално, също както в деня, когато майка ми ми я подари. Очите ми се насълзиха при спомена. Точно на петнайстия ми рожден ден, мама ми я връчи и каза, че ме обича ужасно много. Бях безкрайно щастлива и все още съм, донякъде. Няколко месеца по-късно тя почина. Майка ми бе единствения човек, който ме разбираше най-добре; който правеше всичко, само и само да съм щастлива; който ме обичаше, въпреки споровете, които водехме. Толкова много ми липсваше! Как ми се иска тя да е сега, тук и да не се налага да търпя скапания ми баща.
Разклатих глава и прогоних всички лоши мисли в доста отдалечен край на съзнанието си. Днес трябва да съм щастлива. Момчето, което обичам от тринадесет годишна ме покани на нещо, като среща. Извадих тънко, черно коланче от гардероба и го увих около кръста си. Взех от шкафчетата черни чорапи до малко над коленете и ги нахлузих. Разтършувах се из чантите си, докато не отрих точно това, което търсех. Черна раница, подходяща за тоалета и последен писък на модата. Напъхах вътре телефон, портмоне, ключове, огърлицата на майка ми, с която никога не се разделям и лаптоп. Погледнах часовника и видях, че е седем без петнадесет. Кога мина толкова бързо времето? Взех черните си кецове 'Converse' от гардероба и ги обух. За последно се огледах в огледалото. Синините от баща ми ясно се виждаха. Грабнах пудра, фон дьо тен и други продукти за кожа. Намазах обилно така, че да залича синьо-лилавите петна. Добре, получи се. Пуснах косата си свободно да пада върху раменете ми. Взех си ʼчаоʼ с отражението си и тръгнах тихичко по стълбите.
Надявах се Марк - безскрупулният ми, така наречен баща - да е вече заспал. Алкохола не го държи буден и съм силно благодарна за това. Грабнах една ябълка от подноса с плодове и отворих входната врата. Обърнах се, за да я затворя и когато погледнах към безлюдната улица, Ейдриън стоеше на милиметри от лицето ми.
- Божичко! - извиках - Изплаши ме, Ейдриън.
- Здравей, красавице - ухили се той - Към колата?
Чак сега видях черното ʼBmw', паркирано отпред. Усмихнах се, докато Ейдриън ми подаваше ръката си. Улових я и мигновено топлина се разля по цялото ми тяло. Толкова мека и топла длан..
- Изглеждаш адски добре - прекъсна мислите ми Ейдриън. Не за първи път чувам комплимент от него, но се почувствах така сякаш никога не го бе правил. Усмихнах се срамежливо и седнах отпред до шофьорското място. Ейдриън се настани до мен и леко се подсмихна. Запали колата и потеглихме. Нищо не смеех да кажа. С него сме толкова добри приятели. Споделям му всичко, което ме мъчи. Е, освен проблемите с баща ми. Никога не съм се срамувала чак толкова, че да не мога да обеля дума. Замислих се, какъв ли би бил живота ми, ако майка ми бе все още жива, баща ми на хиляди километри от мен, а Ейдриън любовта на живота ми?
- Скучно ли ти беше, докато ме чакаше? - леко извърна глава към мен Ейдриън.
- Ъм, не. Всъщност бях заспала - ухилих се.
- Заспала си? - вдигна вежди от учудване - Да разбирам ли, че не си много ентусиазирана от идеята да прекараш нощта у нас, с мен?
- М-моля? - заекнах. Да прекарам нощта у тях ли? За това не бяхме разговаряли. Та аз дори не съм си взела дрехи за нощуване, не бях се подготвила психически и.. - Как така? Защо не ми каза, че ще спя у вас?
- Ами, всъщност аз го реших по-късно - засмя се Ейдриън. Толкова обичах този смях! - Пък и си помислих, че няма да имаш нищо против. Нали?
- Не , няма проблем, но не съм си взела нужни неща..
- Няма нужда, ще ти дам от моите - намигна ми развеселено той. Честно ли? Ще нося дрехите на Ейдриън Нортман? Уау!
Обзеха ми тръпки и вълнение. Толкова време живота ми бе еднообразен с фалшиви хора навсякъде, а сега ми се случваха неща, за които не съм и подозирала, че могат да се превърнат в реалност.
- За какво мислиш - попита нежно Ейдриън.
- За това как ще прекараме вечерта. Обмислил ли си какво ще правим? - Забарабаних с пръсти по бедрото си, докато очаквах отговора му.
- Не съм мислил. Предполагам, че ще ни е забавно - замислено отвърна той.
Усетих ръката му да докосва коляното ми и се обърнах към него. Усмихнах се премигвайки, няколко пъти. Имаше най-пленителните очи които някога бях виждала. Никога не можех да гледам повече от три секунди право в тях. Погледа му бе могъщ, мрачен и в същото време ужасно привлекателен. Точно затова бях лудо влюбена в него.
Ейдриън спря колата пред наистина красива и изящна къща. И преди бях идвала тук, но винаги оставах с широко отворена уста и очи, готовидза изскочат от орбитите си.
Той слезе от колата и заобиколи, за да може да ми отвори вратата. Бих могла и сама, но коя жена не би искала да се държат с нея по този начин?
Подаде ми ръка и аз, разбира се, я поех внимателно. Дланта му бе топла и силна, а допирът му властен. Вратата се отвори от мъж, облечен в сив костюм с безизразно изражение. Изглеждаше спретнат, строг и.. леко ме плашеше.
- Добре дошли, господин Нортман - рече равнодушно, навярно икономът.
- Здравей, Себастиян. Помниш, когато ти съобщих, че ще имаме гости, нали? - отвърна Ейдриън.
- Да, разбира се - избърбори Себастиян и пое якето на Ейдриън. Усмихна ми се фълшиво и влезе вътре, скривайки се от погледа ми.
Ейдриън постави ръка върху кръста ми и ме подкани да вляза. Плахо пристъпих в огромното помещение.
