Г.Т Кай
3 септември 9:00 ч.
Събудих се, защото бях много гладен. Слязох долу в кухнята и си направих любимия ми корнфлейк, с ягоди и шоколад. Тъкмо седнах и някой звънна на вратата. Кой може да звъни толкова рано?
Станах и отворих. Беше някакво момиче. Но не какво да е момиче, а зегзаво момиче. Много зегзаво
Момичето: Здравей! Тук ли е Теянг?
Мале какво иска тая красавица от баща ми
Кай: Горе е ще го извикам. Ти влез. Искаш ли нещо?
Момичето: Не благодаря
Кай: Ъ аз съм Кай, приятно ми е
Момичето: Познавам те. Аз съм Зара
Какво!? Откъде ме познава и защо аз не я познавам!? Качих се нагоре към стаята на мама и татко. Те още спяха, но аз въпреки това им развалих сладкия сън.
Г.Т Теянг
Спях си най-спокойно и някой нахлу в стаята ни.
???: Тате! Тате! Тате!
И видях Кай. Какво ли иска тази напаст сега
Теянг: КАКВО!?
Кай: Някакво момиче те търси
Кой за бога се е сетил за мен точно днес.
Слязох долу и не можах да повярвам. На дивана седеше най-малката ми дъщеря Зара. Мислех си че ме мрази. Кой знае какво ѝ е говорила майка ѝ за мен. Но важното е че сега тя е тук и ще ѝ обясня всичко
Теянг: Здравей, Зара
Зара: Здрасти, тате
Теянг: Как си? Защо си тук?
Зара: Спокойно, добре съм просто майка ми никога не иска да ме чуе
Теянг: Значи не се е променила. Същата вещица си е
Зара: Ами и за теб не съм чувала много добри неща
Теянг: Виж, дъще. Не е така както си го представяш. Майка ти беше много лош човек, никога не ме разбираше. Винаги искаше да става на нейното. Докато Сойеон винаги сме се разбрали. Е да караме се, но толкова колкото с майка ти
Зара: Разбирам с мен е същата. Казах ѝ че искам стаята ми да е сребърна, тя я направи розова и постоянно ми купува розови дрехи и вика че ми е любим цвят. А когато семейството си говорим по важен въпрос ми казва, че това е разговор за възрастни. И накрая си тръгнах и дойдох тук
YOU ARE READING
My life
ActionКазвам се Зара и съм на 16. Родена съм в Сеул и съм отгледана в богато семейство с пет деца. А аз съм най-малката. Майка ми и баща ми се разведоха когато бях на 12. Но само едно момче може да ме накара да не мисля за скапания ми живот...