Седях свита в ъгъла на дивана и наблюдавах разиграващата се сцена с непрекрит ужас. Не можех да повярвам, че родителите ми отново се карат за пари. Та това бе толкова иронично! Реших, че трябва да прекратя спора и скочих рязко на крака, озовавайки с...
Нощта беше тъмна и студена, а улиците, дори в голям град като Манчестър, бяха пусти. Единственият звук беше от тракащите по асфалта токчета на единствената жена, осмелила се да излезе по това време на нощта, когато единствената светлина, беше тази- идваща от пълната луна и хилядите звезди. От край време в града се носеха слухове за с
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
ъщества, преследващи и убиващи хора, поради незнайни причини. Младата жена потръпна при тази мисъл и обви още по- плътно треперещото момиченце в ръцете си, с коженото си палто. Силно се надяваше Николас да си е у дома и да и помогне с проблема на дъщеричката и. Хвърли бърз поглед към къдрокосото човече в ръцете си, то се гърчеше в ръцете и, и гледаше втренчвно към празната улица. Видя познатата тясна улица и бързо влезе в нея, оглеждайки се наоколо. Не след дълго видя малката тъмносива къща, с чиято странно- разчупена архитектура така и не можа да свикне. Почука припряно на вратата и отново се заоглежда, надявайки се шумът, който туко-що бе чула да е от минаваща на близо кола. Тъкмо преди да започне да се филмира се чу скърцането на малката дървена вратичка, която съвсем не пасваше нито на модерния екстериор, нито пък на не по- малко елегантния интериор. Виктория пристъпи вътре и затвори вратата след себе си, навлизайки в така познатото антре. - Виктория, каква чест- чу се плътен мъжки глас от съседната стая. Виктория, въпреки че не виждаше собственика на гласа, не можа да сдържи усмивката си, заради комфорта и спокойствието, които изпита, при чуването на гласа на Николас.
