Алармата извъня беше 5:00, полета беше в 8:00. Станах оправих се бързо и слезнах долу.
- Хей, мамо - поздравих майка си
-Добро утро, мила. Хапни и да тръгваме. -усмихна ми се.
-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-
Полетът беше наистина дълъг, все пак къде е Лондон, къде е Лос Анджелис...това беше най-голямата ми мечта. Да живее в градът на мечтите.
След като баща ми ни напусна, майка ми се запозна по интернет с Боб, уникално мил човек...Е за времето в което аз го виждах. Той идваше често и майка ми ходеше при него...ии накрая решиха, че е време да заживеят заедно това с пътуването не беше добра идея. Оказа се, че има две деца малката Дарси, която живее с майка си в Тексас и той много рядко я вижда и 17 годишния му син Хари, който живее с него. Не съм ги виждала, но по снимките Хари ми изглежда разглезено богаташче, а 3 годишната Дарси, тя е толкова сладкаа...
-.-.-.-.-.-.-.-.--.-.-.-.-
Ето, че и кацнахме. На летището ни чакаше Боб. Изглеждаше доста щастлив.
-Бооб - изписка майка ми щом го видя.
-Ейми, скъпа как ми липсваше - затича се към не и я прегърна, а аз вървях след тях и се усмихвах. Много бях щастлива от това, че майка ми най-накрая намери щастието.
-Джес, мила как си? - Боб се запъти към мен
-Добре, благодаря. - усмихнах се
- Е, мочтичета да тръгваме колата ни чака...
