Трагедия.
Трагедията е едно от нещата, които хората не могат да разберат как да възприемат.
Четейки го в романите изглежда като нещо красиво.
Изкуство.
Но в реалния живот то е нещо мрачно. Зловещо. Изпълнено с тъга и тъмнина.
Реалния живот.
Сту...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Докато баща ми и Джаред обсъждаха разговорът на брат ми с майка ми, която очевидно се бе побъркала без нас и изпадаше в криза, аз се взирах в чинията си и само търсех с какво да се занимавам, за да не слушам за нервните ѝ изблици. Погледът ми се насочи към прозореца където стояха момчетата с моторите. Там бяха дошли още едно момче заедно с две момичета. Тук явно нямаше нито един човек с светла коса защото момчето и едното момиче бяха кестеняви, а високата красавица до тях беше с тъмно червена коса. Но за сметка на това поне не бяха като излезли от пънк група и облеклата на момичетата съдържаха светли рокли придружени от бижута, а момчето носеше тъмни джинси със светло синя тениска. Не мога да отрека, че изглеждаха добре, а аз стоях на стола с протритите ми дънки и тъмно синя риза с дупка на единия ръкав. Още една промяна в списъка - облеклото. Последното, което исках е да ме залеят с подигравки защото се обличам като 40 годишен баща на 7 деца. Всички изглежда се забавляваха и говореха за интересни неща. Ще ми се тийнейджърските ми години да минаваха като техните. Завист. Забранено нещо при мен. Отклоних поглед настрани, но точно преди периферията ми да закрие полезрението към прозореца забелязах взиране от страна на новодошлия и червенокосата. Гледаха ме сякаш съм избягал престъпник и веднага щом момичето каза нещо всички избухнаха в смях. Можеше поне да не го правят толкова очевидно с цялото това сочене и оглеждане отгоре додолу. Брат ми явно бе забелязал погледа ми и се обърна да види какво става. Веднага щом забеляза, че ми се смеят стана с огромна сила от масата и за секунди беше изхвърчал от заведението. Веднага го последвах навън опитвайки се да го спра. Но щом излязох и завих, за да отида отзад той вече беше при бандата грубияни хванал едно от момчетата на моторите за тениската. Шок и ужас премина по тялото ми докато брат ми говореше нещо на момчето стиснал силно челюстта си. Погледът ми за миг се срещна с този на новодошлия, но бързо го върнах на брат си и отидох до тях. Мило дневниче, първият ми ден във Форкс започна с голяма доза срам и надали оттук нататък щях да си покажа носа навън. Не звучи ли като приказка? Веднага щом стигнах мястото на скандала започнах да дърпам брат си за тениската докато останалите дори не се опитаха да защитят приятеля си, а просто стояха отстрани и гледаха.
