Кой сърцето ти разби и остави пустота.
Кой надеждата в теб уби и остана тишина.
Студена си сега.
Безжизнена и бледа затворена в ледената кула .
Къде сгреших, че не те спасих .
Имах възможности не малко за това.
Ала в теб остана само пустота.
Далече си от мен сега и едва ли ще докосна замръзналата ти душа.
Дали някога ще ми простиш или някой друг ще пробуди твоето сърце.
Кой ще бъде той?
Откъде ли ще се появи и с нов плам ли ще те съживи.
Дали ще погледнеш него със същите очи с които гледаше мен преди.
Дали той ще те обича страстно като мен? Кой е този който ще те спаси?
Знам не съм аз това уви.
